Виенските кафенета – пътеводител из най-известните кафенета и тяхната история

Във Виена кафенето не е просто място, където се пие кафе. То е „всекидневна“ за хиляди хора, читалня, офис и клуб. През 2011 г. виенската кафе култура е вписана в австрийския национален регистър на нематериалното културно наследство по линия на ЮНЕСКО. Тук можете да седите с часове над една чаша, да четете вестниците, закачени на дървени държачи, и никой няма да ви погледне накриво. Ето най-интересните кафенета и историите зад тях.

Как кафето пристига във Виена

Според легендата всичко започва през 1683 г., след като османската армия е разбита пред стените на Виена от обединените сили на полския крал Ян Собиески. Любопитното е, че император Леополд I е избягал от града и чака на безопасно разстояние да види дали поляците ще го спасят. Отстъпващите турци оставят след себе си богата плячка, сред която и чували със странни зърна. Първите виенски кафенета се появяват скоро след това. Историята е по-скоро легенда, но напомня, че самото кафе е плод на срещата между Изтока и Запада.

Кафе „Захер“ – кафенето на аристокрацията

Традиционното виенско кафене е буржоазна институция – място за средната класа, интелектуалци и писатели, през XIX и началото на XX век почти изцяло мъжко. Кафенето в хотел „Захер“, основан през 1876 г., е изключение. Тук идват членове на старите аристократични фамилии, които иначе не посещават кафенета, а имат свои салони.

Писателят Стефан Цвайг си спомня, че баща му, богат и успял индустриалец, избягвал „Захер“. Смятал за „неприлично“ да седи на съседна маса с княз Шварценберг или граф Лобковиц. Днес това звучи невероятно. А собствениците на „Захер“ навярно биха предпочели повече клиенти като бащата на Цвайг – князете невинаги плащали сметките си, а беше невъзпитано да им ги напомняш.

Задължително опитайте оригиналната сахер торта – шоколадова торта с тънък слой кайсиев конфитюр, по рецепта от 1832 г.

Кафе „Моцарт“ и „Третият човек“

На гърба на Операта, срещу музея Албертина, е луксозното кафе „Моцарт“. Казват, че тук Греъм Грийн пише голяма част от сценария на филма „Третият човек“ (1949). Действието се развива в разрушената следвоенна Виена, а една от сцените е заснета на улицата пред кафенето. В киното Бург Кино на Ринга и днес почти всеки ден прожектират филма на английски.

Във филма Хари Лайм (Орсън Уелс) от върха на Виенското колело в Пратер произнася прочутия монолог: в Италия при Борджиите е имало война, терор и убийства, но тя е дала Микеланджело, Леонардо и Ренесанса, а Швейцария за 500 години мир и демокрация е измислила… часовника с кукувичка.

Кафе „Музеум“ – кафенето на художниците

На ъгъла на площад Карлсплац е кафе „Музеум“, проектирано през 1899 г. от архитекта Адолф Лоос. Тук идват Климт, Кокошка, Шиле, писателите Франц Верфел и Елиас Канети. Лоос започва в стила на Сецесиона, но после преминава към строга, почти лишена от украса функционалност. Кафе „Музеум“ е добра отправна точка за разходка из архитектурата на Виена от 1900 г. Вижте Виена 1900.

Кафе „Ландтман“ и други класики

„Ландтман“ – до Бургтеатъра и Кметството. Любимо кафене на Зигмунд Фройд, актьори и политици.
„Централ“ – в бивша банкова зала с колони. Тук са седели Троцки, Петер Алтенберг и много други.
„Шперл“ – автентично кафене от 1880 г. с билярдни маси.
„Хавелка“ – тъмно, бохемско кафене с прочутите бухтели.
„Демел“ – императорската сладкарница на Колмаркт.

Кафенетата в 10-и район

Местните понякога предупреждават туристите да стоят далеч от 10-и район (Фаворитен). На практика „опасностите“ в австрийската представа рядко са по-сериозни от откраднато портмоне. По пешеходната Фаворитенщрасе и площад Колумбусплац ще видите друга Виена – с хора от Турция, Сърбия, България и целите Балкани. Имало е например йеменско кафене, където кафето се вари в метални джезвета. Тук също се пие кафе – и се намира най-хубавият кебап в града.